Защитени ли са българските пещери?

Балканите са район, надупчен с пещери като швейцарско сирене. И не случайно именно в тази част на Европа е открито най-богатото разнообразие на пещерна флора и фауна. В България известните пещери са близо 6000, от които засега са проучени едва към 800. В тях са идентифицирани над 750 вида животински организми, пригодени да живеят дори в непрогледен мрак.

Как опазваме това изключително богатство? Има ли у нас достатъчна законодателна защита за тези специфични природни обекти – пещерите?

Тези въпроси възникнаха с особена острота миналата есен, когато бе допуснато в една от най-красивите и най-значими за опазване на биоразнообразието български пещери – Деветашката, да се снима американската филмова суперпродукция „Непобедимите 2”. За целта бе построен специален мост, по който да мине тежката снимачна техника и бе изсечена цялата растителност около входа на пещерата, която й служеше за естествена бариера. Според природозащитници и спелеолози, всичко това, заедно с грохота от снимките на екшъна, е нанесло огромни щети на прилепната популация.

Деветашката пещера е третата по значимост в Европа по отношение на опазването на прилепите. В нея се срещат 15 редки и ценни вида прилепи, около 30 вида птици и над 20 вида специфични пещерни животинки, заяви за Радио България биоспелеологът Боян Петров, координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей (НПНМ).

В пещерата открихме например една двойка бухали, там живеят още много скални птици, а също и огромни прилепни колонии, образуващи безкрайни килими от спящи прилепи, продължава описанието на пещерната флора Боян Петров. – По наше наблюдение, през зимата те достигат до тридесет и пет хиляди екземпляра, а през лятото са около десет хиляди. Можете да си представите какво огромно количество от животни изпълва обемите на Деветашката пещера. Но този свят на мрака най-често остава скрит за посетителите на пещерата, които са най-впечатлени от нейните гигантски размери. Тя наистина е уникална пещера, с най-внушителните у нас привходни пространства.

Как се стигна до допускането на снимачен екип на екшън суперпродукция в една толкова ценна пещера, обявена през 1996 г. за природна забележителност?

Поради „недостатъчност” на законодателството, което на практика не защитава този тип пещерни местообитания на редки видове, е отговорът на биоспелеолога Боян Петров. За съжаление, законите за опазване на биоразнообразието у нас спират до входа на пещерите – казва ученият. – Около сто и двадесет пещери са обявени за природни забележителности. Около осемстотин попадат в границите на природни паркове или зони от европейската мрежа „Натура 2000”. Но тяхното опазване не е подробно регламентирано от нито един закон. В момента няма закон, който да казва какво точно е разрешено и какво не може да се прави в една или друга пещера. Защо законът свършва до входа на пещерите? Защото всъщност какво има и какво става вътре в пещерата знаем само ние, научните изследователи и пещерняците, но не сме участвали в изработването на природозащитното законодателство.

Ягодинска пещера

Закъснялата защита на биоразнообразието в пещерите има още едно историческо обяснение. В ерата на Студената война много от българските пещери не бяха достъпни за цивилни посещения, тъй като се предвиждаше използването им като убежища за хора или бойна техника по време на евентуална война. Много от по-големите пещери бяха в ръцете на военните и служеха просто за оръжейни арсенали. Досещаме се, че биоразнообразието в тях е било последна грижа за мъжете с пагони и не само не е било проучвано, но със сигурност голяма част е било и несъзнателно унищожено. Всъщност, свободният достъп до голяма част от българските пещери датира от началото на деветдесетте години на миналия век. Тогава започнаха и системните проучвания на живота в тях от биоспелеолозите.

Явно сега е дошъл моментът натрупаните знания за биологичното богатство в тях да получат адекватно отражение в природозащитното ни законодателство.

Пещера Снежанка

Парадоксалното е, че точно скандалните снимки на филма „Непобедимите 2” в Деветашката пещера дадоха тласък на законовото уреждане на защитата на пещерите. Не случайно народната мъдрост гласи: „Всяко зло за добро”. Първата решителна крачка в тази насока бе направена с проведената кръгла маса в Ловеч на 13 февруари тази година, посветена на бъдещето на Деветашката пещера, смята Боян Петров. И припомня основните решения:

Община Ловеч пое ангажимента да стопанисва в дългосрочен план пещерата, като я ползва и управлява така, че тя да носи приход на местните хора, но и да я защитава като световно местообитание на 15 вида прилепи, 30 вида птици и около 20 вида други пещерни животни. От своя страна, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се ангажира да финансира първите стъпки за нейното законодателно уреждане чрез разработване на план за управление на пещерата, който да описва точно какво може и какво не може да се прави във и около нея. Охраната на природната забележителност ще бъде поверена на община Ловеч, спазването на всички ограничителни режими ще бъде поето от Районната инспекция по околна среда, а ние, като научна институция, ще следим за опазването на редките видове в пещерата. Важно е да бъде намерен балансът, при който Деветашката да стане първата пещера, която да се ползва по устойчив начин, удовлетворяващ всички заинтересовани страни.

Деветашката пещера

За биоспелеолозите и пещерняците най-добрият вариант би било създаването на самостоятелен закон за защита на пещерите.

Но на първо време те приемат и предложението на МОСВ да бъдат внесени промени в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие, които да засягат първоначално само най-важните пещери в България.