Този речник, обновен и допълнен може да откриете тук: Северозападен речник, на новия сайт на Стоян Николов-Торлака (torlaka.com).
Tам можете да четете най-новите разкази и статии от автора, както и да откриете всички, качвани до момента на настоящия блог.
A
абен – захабен, изхабен, тъп
абич – неспособен, неумел човек, неудачник
ала – хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артиса – да ти остане нещо
Б
бадива – напразно
балдър – бедро; обикновено се използва за въздебело бедро
бам бадива – безвъзмездно, без да искам нищо в замяна
бапка – дупка, трап, пещера
бара – река
барабиняк – мравка
бадънь – бидон
батисал – съсипал, развалил
бафнем – разкажа, издам някого, изклюкаря
башка – различен от другите, асоциален
бекярин – мъж, изоставен от жена си
беломуняв – с прекалено блед цвят на кожата; обикновено и с много светла коса
беневреци – белодрешните панталони на западната народна носия, богато украсени с шевици по кантовете
бибе – пате
бибиткам – надувам клаксона
битанка – побойник, нехранимайко
близним – раждам близнаци
биковит – здрав, силен, първосигнален, отстояващ позициите си
бла – бълха
ботор – пън
брез – бял
бреца – звук, издаван от коза; в преносен смисъл някой, който досажда с постоянното си истерично говорене
буам – бия, удрям нещо или някого; в преносен смисъл трепя се от работа
буедак – запусната, обрасла с треви и храсталаци местност
бутурньоствам – подбутвам, унижавам, неглижирам
бучав – рошав
буче(а)вица – висок, силен шум
буцуняк – надут, нацупен, неприятен човек
бътвам се – падам, спъвам се; в някои случаи се използва и в смисъл на умирам
бювам – бълвам; в определени случаи се използва в смисъл на повръщам
бювоч – гадна храна; повръщано
В
вангълци – сплъстени косми покрай ануса със засъхнали по тях нечистотии
видело – светлата част на деня
вепър – глиган, мъжко диво прасе
влакà – род
врабчово сръце – страхливец
вратница – порта; дворна врата на къща
вратняк – врат; в определен контекст се използва и за удар с отворена длан (шамар) по врата
връло – стръмен склон
врътоглав – ненормален, луд човек
врътокав – човек, който се върти много; луд; хиперактивен
Г
гецко – нещо готино, яко
гижа – лоза
гламав – човек, който се е отдал на нещо до самозабрава; прекалено обсебен; кон с капаци
глис – червей
глъчим – говоря с някого; бърборя глъчим (някого) – карам му се
гнявим – мачкам, бия, прегръщам грубо
гнякне – звук, който издава тялото на човек или животно, когато падне от високо или се удари силно в нещо
гнясанье – необуздан секс
граваям – търкалям, боря се, бие се с някого
гребаска – дращи с нокти
грездей – пирон, чвор; в преносен смисъл мъжки полов орган
грома – тропа; създава силен шум
гръджав – слаб, хилав
гръцмунь – гръклян
гътне – да събори някого или нещо; бутне, търколи на земята
гьоджаво – кльощаво, болнаво слабо
Д
дебре – най-вече, още повече
дедовия – половият орган на дядо ми; питам си дедовия – все ми е едно, безгрижен съм, изобщо не ми пука
дека – къде
декам – карам се на някого, държа се назидателно
дудне – някой говори постоянно, досадно, без да спира
джанарка – джанка
джапам – стъпвам, ходя, прекосявам водно пространство
джваньок – нещо сдъвкано и изплюто
дживгар – врабче
джуруяк – муцуна на прасе; в обиден смисъл човешко лице
дзепам – отварям си устата, без да произнасям звуци; в преносен смисъл изненадан съм, оставен съм без думи
дзвръкла – дупка, пещера, използва се метафорично за долната част на правото черво, ректума, ануса и вагината
дзръкеле – очила
донаюя (доналюлее) – напива се до безпаметност
дръва – дърва за огрев
дръвя – дървета (растението)
дуд – черница
дуня – дюля
Е
ендък – трап, дупка, пропаст, пропастна пещера
ептем – наистина; много; превъзходна степен (най-)
ечанка – булка гъба
Ж
живодерняк – тиранин, човек, който ти сваля кожата от гърба
жмуьо – обидно, унизително обръщение
жояв – много слаб
жуленье – пиене, употреба на алкохол
З
забъкнем – задавя
заврътнячим – ударя по врата с отворена длан
за глава – зад билото на планината; колкото се може по-надалеч
загрезва- разхвърчава се на всички посоки
затиской – саморъчно направена тапа за дамаджана или за друг стъклен съд за течности; обикновено е от вестник, какалашка или дървесни листа (най-често орехови)
затра – отнесен човек, льольо
И
изврънат – много дебел човек; мъж с огромен корем
изгъгвам; гъгнем – говоря прегракнало
изкилиферчил – изкривил, извратил, взел неприятна посока
изклесяк – пренебрежително обръщение към човек, изразяващо предположение, че за родителите му той е нежелано дете
изкорубен – счупен, разбит; в преносен смисъл негоден, неизползваем
излундзи- удари; (да те излундзи) да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение и да получиш мускулни схващания
изокам – извикам
изребрим – да ударя някого
изрепчвам – пъча се; правя се на силен; правя демонстрация колко съм силен
изтресквам (се) – ударя; правя секс с някого
ияк (ияковина) – люляково дърво
К
казма – права лопата
какаяшка – царевичен кочан без зърната
кам – къде
камара – много; прекалено много
кандилкя – клати, разклаща; в смисъл за чаша с алкохол – отпива едва едва
кандисам – да се съглася; да склоня да направя нещо против волята си
караконяк – митично кръвопиещо същество; вампир
кикерчим – катеря, изкачвам се
кимвам – освен за обичайния поздрав с поклащане на глава се използва и като удрям някого
кинем – късам
киселица – дива ябълка (Malus sylvestris)
кияк – хлапе, малко дете; използва се като пренебрежително обръщение
клапавци – чехли
клес, клесовиня – сперма
клефунь – твърдо изпражнение
клецам – чукам, правя секс
климбуцам – клатя се
ковнем – да ударя рязко, неочаквано
козиняк – тъкан, направена от козината на животно, обикновено коза
колик!; коликав! – колко голям!
компир – картоф
конощип – попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa)
коняк – гръдната кост на пиле или кокошка, заедно с месото по нея
костеница – костенурка
котленкя (котленка) – меден, калайдисан съд, обикновено използван за доене на домашен чифтокопитен добитък (овце или кози)
кощрамба – лека жена, курва
креотим (се) – смея се високо, без да се съобразявам с околните
кротушка – риба малка кротуша (Romanogobio uranoscopus)
кръжа – дълго натрупвала се мръсотия по тялото на човек
кръндей – маргинал; човек, който е доста под нивото на околните
кръпей – цепеница, сцепено дърво за огрев
кукуруз – царевица
кукуржянка – стъбло от царевица
кулен – царевичен кочан заедно със зърната и листата
куртулисам – да бъда в мир със себе си, да се успокоя, да се отпусна; в преносен смисъл да умра
кута – крие се, крие нещо
кьорав – сляп
кюца – кълве
Л
лаасе – може би, като като че ли, сякаш, пренебрежително „надявай се”
ландзим – бия
лендзя се – смея се, усмихвам се широко, смея се на глас
ливагье – градини в околността на населеното място
лигурище – дълго необработвана земя, която се ”обръща“ с права лопата и се оставя за угар
лизгам – пързалям се
лис – плешив
лиска – слюдеста, люспеста скала
ломпар – разплут, много дебел човек
лундзим – бия или правя секс необуздано, доминиращо
лупнем – ударя
льохав – не достатъчно разумен, бавноразвиващ се
лъчкам – хълцам
М
магаза – мазе, зимник, изба
маица – ръка от лакътя надолу
манара – брадва
мандрамуняк – грозна жена с леко поведение; курва
мандръсам – чукам, еба, правя доминантен секс
мачка – котка
мердень – вътрешно дървено стълбище
мертек – дълга и права дъска
мечка – северозападен коктейл от вино и лимонада
мешина – корем
меям – меля, прен. – говоря, бъбря
мирва – мълчи
митията овца – овца, болна от чернодробна фасциолоза (болест, известна още като чернодробен метил)
мишка – използва се както за домашната мишка (mus musculus), така и за човешка мишница
млъзе – дои
море – абе; изразява несъгласие или недоверие в изказаното мнение
мотовилкя – дървен уред за намотаване на вълнена прежда
мочам – пикая
мръзлица – много студено време
муанем – ударя; изпия на екс; изям наведнъж
музувирлък – злонамерена клюка; клевета, интрига
мундза – лице, физиономия
Н
нагньитам – тъпча здраво
нагръчвам – натискам, притискам
наиа – от османската териториална единица “нахия”. Използва се в смисъл на близката околност, поречието
накокръжвам – възбуждам се, получавам мощна ерекция
накостръжвам – наежвам се
налундзим – да нахлузя
натамия – много тежък предмет
натрътил – навел се, надупил се
наюя – налюлее; в преносен смисъл – напие
непрекръшнячван – с непречупен гръбнак, силен, отстояващ позициите си
неуметен – неграмотен, неможещ, неспособен
нефелен – негоден, неможещ, неспособен
ниел – зъл; ниел на жлът барабиняк – зъл, агресивен като дребна, жълта мравка
нога – крак
нужник – външна, дворна тоалетна в селска къща
О
обги – кори за тесто
огравазди – да се качи на нещо
огръйе- деколте; част от дрехата, разположена около врата
окам – викам
окап(л)як – негоден за нищо човек; използва се за обида
окикерчил – покатерил
олам (холан, от турски) – айде олам! – да се махаме, да вървим, прекаляваш, ядосваш ме
олисветим – пребия, убия
олисел – оплешавял
опалия – орис, съдба, предначертание
опростил – отпуснал се, заспал, загубил съзнание
ореше (се) – викаше колкото има сила
орей – орех
отваа – отива
отдънък – оттатък реката; от другата страна на определена граница между местности
оти – защо; защото
отма – отведнъж; от раз
отоди – отива
ояндзим – да се кача на нещо
П
па(ъ)здерки – дребни клечки, които остават след изчукването на лен или коноп
палаш – непородисто, улично куче, пес
паприкаш – ястие със запържени домати, чушки и други зеленчуци
пелешки – малки кожени израстъци, висящи от врата на яре или коза
перашка – великденско яйце
пишлегар – хлапак, дете, досаден тийнейджър
пойдех – тръгнах; тръгнах си
пол(у)верняк – човек, който се е сменил вярата; не може да се разчита на него; достоен е за презрение
поокръвям се – събирам сила, надавам тегло, ставам по-силен
послушах се – свърших си работата (обикновено за домакински задължение)
пребатам- премятам се, претъркулвам се
прекинем – да пречупя нещо или някого; да ударя много силно нещо или някого
прерипам – прескачам
претрошвам – пречупвам
призне – покаже се
пристануша – годеж
проглобен – пробит, негоден за нищо, за изхвърляне
просуане- да пропадне (за пръст, камъни); да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение (да те просуане)
пръделник – задник, дупе; използва се в отрицателен контекст
пръйевина – изгорена, смръдлива животинска козина; в преносен смисъл замириса лошо
пуанем – ударя силно
пупа – коремче; корем на малко животно или дете
пьоска – керамичен съд с плоска форма, който обикновено се използва за съхранение и употреба на алкохол
плюска – мазол, пришка
пюскам – ям неприлично; ям много; пия бързо
Р
разклимбучкан – разклатен; обикновено се използва за течност в корема на човек
разпарчетосам – да разглобя или да счупя нещо на съставните му части
рапнем- да ударя нещо или някого
разплул (се) – огромен, безформен, заемащ пространството, в което попадне
разпоретина – лека жена; курва
разпръчвам (се) – използва се основно в сексуален контекст (разгоня се); също така обаче има значение и в смисъл на “правя си каквото си искам”, “забавлявам се, без да обръщам внимание на ничие неодобрение”
разчепанка – пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
ребрим – удрям някого през ребрата, в преносен смисъл – правя секс (за мъж)
репчим – изпъчвам се, правя се на мъж, без да имам покритие
ресовачка – пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
ручим – вдигам силен шум, бръмча
С
саньи – дървена шейна с плазове
светлосур – светлосив
свинак – вид дребен габър с чепати, криви клони; „се едно раждам свинаковина“ – изпитвам големи трудности
сгняви – натисне, смачка; в преносен смисъл се използва както за “смачках от бой …”, така и “правих доминиращ секс със …”
сгруяк – обида, буквално – грохнал човек
сгръчен – болезнена, напрегната мимика или гримаса; сгърчено тяло
сисам – суча
склепаторен – събран от различни парчета, нееднороден, невзрачен
скрибуцанье – скърцане
скоросмрътница – много силна домашна северозападна ракия
скутам – скрия
слуням – ходя напосоки, движа се безцелно
спареняк – съсухрен човек
спаружен – стар, съсухрен
спотурам – спъвам се
сприя – силен, буреносен вятър
стеня – мрънка, говори колебливо
стока – животни, животните в стопанството
стръчвам се – изтичвам колкото мога по-бързо
суросинкяв – сивосин
стъвиня се – стъмва се
суек – малък; дребен (пренебрежително)
сур – сив, светлосив
сурвам – свличам, смъквам се
съвиня се – съмва се
съпикясвам – справям се, смогвам
сътвер – едро митологично същество; в прозаичен план обикновено се използва за огромен човек или друг вид бозайник
съглам – с ума си, трезвен
Т
тай се – мълчи (императивно)
таралясник – стара, развалена кола; в преносен смисъл – лека жена, курва
тенчасам – превръщам се в тенец; вампирясвам
теферич – прохладно, просторно, приятно място
трескам (се) – в преносен смисъл – правя секс
троним – отстранявам нещо; роня
тулуп – дебелак
турта – питка, погача
тутма – полегато възвишение (обикновено с малко площадче) в рамките на населено място
тъпкач – северозападен мачо, плейбой, субект, който има самочувствието на много желан и търсен мъж
У
удевам – буквално вдявам игла; в преносен смисъл -подразбирам, схващам
укьо – вуйчо (брат или братовчед на майката)
улав – човек с психически отклонения или умствена изостаналост
урбулешката – правя нещо грубо, без да мисля
уруглица – знаме
урунгел – грозник
уруспия – лека жена; курва (тур. руспу)
уяндзвам се – покатервам се, качвам се
удзерепил – опулил, втренчил
улендзим – усмихвам се широко
умулузвам – ставам по-мързелив
урап(л)як – изгризана ябълка; в преносен смисъл – обида
урбулешката – грубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с когото и да било
урунгел – кръвопиещ вампир; в преносен смисъл – лош човек
урусрия – от турското „руспу“ – лека жена; курва
уръф(л)як – буквално – човек със скъсани дрехи; преносен смисъл – неудачник
учуван – отгледан съм
Ф
фараж – малка лопата за смет
фейско – нещо готино, яко
физгам – пързалям се
фулиш – обиждаш
Ц
цинка – ръми леко и продължително
циу – нещо, което е свършило до край; преносно оставам на изпарения
Ч
челенкя – цицина; оток на челото
чият – инатлив; твърдоглав
чмим – спя
чръв – червей
чудо-чучуято – нещо страхотно; в отрицателен смисъл огромен хаос
Ш
шака – длан
шашав – луд, ненормален
шашавица – глава
швикам – свиря с уста
шиблики – ниски храсти покрай път или пътека; не означава определен вид храсти, а съвкупността от тях
шибнем – да ударя някого или нещо
шийок – голяма глава; дървено приспособление за пробиване на дупки за разсад;
шпора – фурна на печка (понякога и като цяло за печка на дърва)
шуштава – дива местност; горски дебри; необитаемо пространство
шишим – правя секс, еба (за мъж)
шмундел – неопределена като значение обидна дума
шугавелняк – човек, страдащ от шуга; обидна дума
шунда – вагина; женски полов орган в обиден контекст
шуштава – девствена, “тилилейска” гора
шушумига – човек, който не е за освидетелстване, но не е съвсем наред; умерено луд, шматка
Щ
щрока – кир, мръсотия; щрокав – кирлив
Ю
юрвам (се) – рязко забързвам ход; да ходя бързо, без да обръщам внимание на нищо (тур. юруш)
юснем- удрям
октомври 8, 2013 at 9:42 am
Още един „аматьор-краевед“: http://nikolay.kirov.be/mountains/mezdra.html
октомври 8, 2013 at 9:46 am
Браво, баце:) Но като професионалнете етнографе се не интересует от назе, ние сАми ше сме си етнографе, да им го намаам. Ама ти бая повече си наплънил речнико от мою, я не съм го пипал от години, да се еба у шашавицата. Те така давай, но кое си требе, оно си сака… Ше го огледам фнимателно, що я пишем приказки от Торлашко, а у Мездренско са манко по-други и ми е бая интересно. Живи и здрави и наздраве!
октомври 8, 2013 at 9:29 pm
Фараж – лопатка за смет 🙂
октомври 8, 2013 at 9:37 pm
Аз толкова мързеливо го списвам този речник, че чак няма накъде:) Ама разбира се „Беги, че ше те пуанем с фаражо зади врато“ е „Здрасти, приятелю! Как си?“ на торлашки:))) Мерси, Юлиана, вк’ючвам фаражо веднъга:)))
октомври 9, 2013 at 5:21 am
црешни – череши;
соба – стая
ижа – коридор
зайтре – утре
денъска – днес
ойточка – от’деве – преди малко
октомври 9, 2013 at 6:03 am
Благодаря за допълненията, Таня:) От къде точно са тези думи, защото ми някои ми се струват непознати:)))
януари 27, 2014 at 9:18 pm
до колкото знам, „зайтре“ означава вдругиден.
януари 27, 2014 at 9:42 pm
Благодаря, ще ги включа; така и не ми остава време да се заема сериозно с този торлашки речник, но се надявам скоро да го попълня подобаващо:)
декември 2, 2013 at 8:56 pm
казжам се Христо и селото от което са моите деди е:Подгоре и ми се иска и аз да помогна с думите които си спомням от моето детство.
напр.
1. папуци-гумени обувки
2.битанка-непрокопсаник
3.да се сурне-да се свлече
4.скутал се-скрил се
5.паздерка-сламка
6.затра-отнесен човек
декември 3, 2013 at 7:32 am
Благодаря ти, Христо! Ще ги включа, с изключение на папуци, защото думата е много по-характерна за източно българските диалекти (от Подбалканската котловина). Благодаря за съпричастността:)
декември 3, 2013 at 5:09 pm
За нищо ,за мен е удоволствие да помогна.Надявам се да бъда полезен и за в бъдеще.
януари 22, 2014 at 2:54 am
Клапавци – чехли
отваа – отива
муа – яде
кама те – къде си
и т.н.
януари 22, 2014 at 5:03 am
Да, има доста за допълване, но все не ми остава време:) Ще ги включа, благодаря:)
януари 30, 2014 at 6:32 am
Здравей Стойане, сетих се за думата дживгар-врабче. Поздрави Христо
януари 30, 2014 at 7:29 am
Мерси! Трябва аз да седна да го попълня сериозно, щото така е полупразен и няма голяма полза от него, но ще видим кога ще бъде:)))
юни 29, 2014 at 10:34 pm
ако седнеш да пишеш у секо село кое къ се използва,не.а да ти стигне и живото на Маклауд…
отнадворка-навън
угума-нима
изсуане,излундзи-пробие
брендзало-мърсотия в особено качествен вид
ниедна сътвер-на нищо не прилича
юни 29, 2014 at 11:07 pm
Я да не мислиш, че сакам да опишем сичко у секо село? Я съм доволен и манко да поопишем, що тиа думи, изразе, поговорки, све от традициите ни си заминава… Та, и миничък принос е принос. Па кой сака да помага. Мерси за тиа приказки, дек си ми ги пущила, от кое село са, що „угума“ при назе ич не съм го чул, а брендзало у друг смисъл го знам. Пак мерси, че ти пука за нашио див край, Кристалина:)
юли 2, 2014 at 11:19 am
Къ да ми не пука,като и я съм баш дивак?Наше село се вика Гаганица.
А традициите сакам да се запазат и за децата ни!!!
юли 9, 2014 at 9:45 am
Гаганица? Моите кръсници и баба ми, къде ме отгледа до петгодишен, са от Котеновци. А я тиа пръви пет години ги изкарах у Говежда, къде и до днеска ми е любимото место на свето. Вие сте през един баир оттамока:)
август 24, 2014 at 9:14 pm
да де,през лескоското,та одънаде
а съга се сетих,че децата ми не знаеа кво значи да бъшиш…
а ти знааш ли ко е жълъдняк?
август 25, 2014 at 5:43 pm
Е, жълъд, ама да се бъшиш не знайуйем и язе…
септември 25, 2014 at 9:12 pm
не позна,воденичка е
септември 26, 2014 at 7:28 am
Ахааа, ясно:)))
септември 25, 2014 at 9:15 pm
а да бъшиш,значи да пазиш тайна
септември 26, 2014 at 7:28 am
О, да сега се сетих, че съм го чувал:)
ноември 26, 2014 at 9:48 am
🙂
удзАрън, удзАрънка – от заранта, от сутринта, тая сутрин
кЕнзам – ходя по голяма нужда
повЪнка съм – ходя до тоалетна (малка или голяма нужда)
буторЯсвам – бутам някого/нещо, но също и трепя, мъча се (нема да са буторясвам да ода там – няма да си правя труда да ходя там)
ноември 26, 2014 at 9:55 am
А мерси, баце! Ше ги обутам, кога имам време и тех, забраил съм да ги вкючим
януари 3, 2016 at 5:02 pm
Поздравления на г-н Стоян Торлаков за родолюбивата му дейност! Всички трябва възродим най-българския край – Северозападна България! Всеки с каквото може!
февруари 27, 2016 at 5:05 pm
проверете самата дума турлак от смесица на какви хора от коя народност, с кои от коя народност са станали турлаци,иначе диалектите по цяла българия са различни,диалектите в различните области са различни и някои думи са близки по произношение и изговаряне ,но в резличните области е с различно значение,но понякога е с еднакво произношение,и нещо друго тези които се наричат турлаци са планинските хора ,села които са по планинската верига близо до сръбската граница .Обикновенно разтоянието е не повече от 10км. от сръбската граница ,а не тези дето са на по голямо разстояние диалекта е друг ,наречен диалекта на северозапада ,в северозапада има резлични диалекти,а тези дето са във видин ,лом покрай дунава,също са в северозападна българия,но говорят влашки,а не турлашки,но също са в северозападна българия.
февруари 29, 2016 at 1:35 pm
Няма какво да проверявам, тъй като родът на баща ми произхожда от Говежда, а и дълги години се интересувам и изучавам и професионално, и като хоби торлашките диалекти и традиции. Това, че във всяка долина, във всяко село едва ли не, има специфики на говора, е факт. Но това не означава, че ние смО торлаче, а па ония не сУ:) И границата, която поставяте от 10 километра, е твърде условна. Торлаци в България живеят от Берковския до Белоградчишкия Балкан, има преселници в Тетевенско и Сливенско, а извън границите на страната ни – в Сърбия, Северна Македония, Банат, та дори и гораните в Албания са торлаци. Ние сме етнографска, а не етническа група и заради това сме доста пръснати, особено след бурните преселения в Османската империя. Отчасти на това, отчасти на други фактори се дължат и регионалните специфики на диалекта ни. Но някои лингвистични, културологични и особености на светогледа ни не могат да се объркат. Разбира се, в речника и в литературата, която пиша, съм използвал значително по-смекчени форми, защото никой неподготвен човек не би могъл да схване какво се говори в Главановци или Чипровци да речем. Това обаче не е от незнание, а с цел популяризиране. Така разбирам нещата, така ги правя. Нямам претенции за изчерпателност и строга автентичност, но все пак се придържам стриктно към основата.
Поздрави!
март 19, 2016 at 10:15 am
Като ученик в село Говежда писахме съчинение за първия сняг.Написах ,че заекът се е скрил в длабката (дупка по врачански,където съм израснал).Учителят ми др.Георгиев задраска думата длабката и я поправи с думата бабката(дупка по говежденски).Разстоянието между двете места в Северозапада е 80 километра.
март 19, 2016 at 4:16 pm
Точно така е! В съседните села се говори различно, пък камо ли на 80 километра:) Например във Врачанско се казва „биба“ на гъска, а ние наричаме така патицата:)
май 15, 2016 at 2:53 pm
Oratim-govoria
Pendjar -prozorets
Navra4am-polivam gradinata ot vadata
Vo4ka-sushena sliva
май 17, 2016 at 10:37 am
Речникът е още доста беден, така че благодаря за помощта, трябва да му обърна внимание в скоро време:)
май 16, 2016 at 6:04 am
връгая-търкаля се
бучав-рошав
кръндей-стара пушка,тъпкач
кощрамба-висока едра и грозна жена
каракая-трикрако самородно столче
мъжкав- с мръсно лице
обге-печени кори за баница от тесто
ока – вика
орапяк-грозно постенан,грозен
стеня-пъшка
фузнам-пързалям
и много други….
май 17, 2016 at 10:36 am
Така е, и много, много други:) Не съм го допълвал от години, така че трябва да се заема по-сериозно с него, благодаря:)
май 18, 2016 at 4:28 pm
Много добре измислено 🙂 Може да се прибави и разтурняк
май 19, 2016 at 9:07 am
„Три дена подпинквааме, една недя разтурааме“ :)))
февруари 4, 2017 at 12:46 pm
Кюмбе-печка ; Оджак- огнище или стая с огнище ; Торме-малко биволче ; Талкана-плевня ; Каламутняк-загубеняк,смотаняк ; Щрък-щъркел ; Любеница-диня ; Шорец-предна дамска престилка ; Пешкир-забратка „ да обереш пешкира” да си изпатиш…
февруари 4, 2018 at 12:42 pm
шупля -кухоглав
овригащим- шибам с коприва
февруари 25, 2020 at 5:13 pm
В селото на баща ми – Селановци, баба ми, ми казваше ‘пъкни’, когаот искаше да се покажа. Пъкни на вратнята. Господин Толаков, имате ли няккаво обяснение за семейните/родови прякори? Нашият е бил Миниците, на братовчедите Патовци.